П О З И Ц И Я Относно: Състоянието и процесите в ляво, ляво-център и център политическото пространство в България, към момента

Днес, в национален план, сме свидетели на:

1.      Процес на отслабване влиянието на системните партии. Раздробено политическо пространство. Това е особено силно изразено в център - ляво политическия спектър.У нас, няма силна, а още по-малко обединена левица. Нещо повече, левите и левоцентристките полически партии освен разделени в преобладаващата си част са и скарани.Центърът също е размит.

2.     Липса на идеологическа идентификация. Днес, идеите нямат значение. Дебатът по политики отсъства. Неправителственият сектор е поставен в изолация.

3.      Драстичен спад на избирателната активност.Ниската активност е израз на протеста на хората към онова, което правят политиците, доскоро на национално, а след последните Местни избори вече и на регионално ниво.

4.      Криза на лидерство. Липса на комуникационни линии. Отсъствие на гъвкавост и адаптивност. Етичното поведение и прозрачността са понятия останали някъде в миналото.

5.      Нация без обща цел и посока.Загубени надежди и илюзии. Дефицит на национални ценности и национални цели.

6.      Общество раздирано от агресия и противопоставяне, или по-скоро объркано. Фрагментирането на българското общество е факт и то не от днес. А това е опасно. В преобладаващата си част хората не слушат, или ако слушат не чуват, а вече може би и не разбират, или не желаят да разберат мнението на другия.


И като че ли не се отчита, поне на повърхността, че българския политически дневен ред е и геополитически. И ако в страните от Западна Европа свързаното с мигрантската криза, икономиката, енергетиката и в частност зелената сделка, джендър проблематиката, културата и съхранението на националната идентичност и не на последно място отношението към войната и мира са повод за сериозен политически и обществен дебат, у нас за това почти не се говори, или ако някой дръзне да изрази мнение, то веднага става повод за поредното противопоставяне.

 

Ние си даваме ясна сметка, че изброеното до тук, а и не само, преди всичко е в резултат на упадъка на духа. Разбира се, че е процес, защото това което сме днес, е направено от много минало. Но резултатът е такъв какъвто е и ние още дълго време ще се сблъскваме с този проблем. Проблем защото всички кризи са негови производни. Темата за духа не е тема за голяма част от политическия ни елит. От една страна защото не е модерно, т.е. не продава и от друга, защото им е чужда ине я познават. Днес, те са рационални, повече хора на сметката, направили този, вероятно осъзнат свой избор. Но, може би е така защото за да отстояваш каузи са необходими и други качества, което не е чак толкова атрактивно.Политическите партии не остават встрани. Случващото се в тях е подвластно на тези процеси.

 

Изброеното до тук и още, и още ... стопира процеса на единение и възможността за сформиране на реална, широка коалиция в център-ляво. А ние можем да бъдем ключов фактор в развитието на страната, да бъдем убедителни, със силно представителство само, ако сме консолидирани. Това е безспорен факт, доказан и в годините назад, а и защото когато не е било така сме били бити. Да, поотделно, но винаги.

 

Днес, повече отвсякога трябва да бъдем заедно в името на една кауза, която е по-голяма от всеки един от нас. И това е каузата БЪЛГАРИЯ! Днес, повече отвсякога страната ни има нужда от алтернатива. Да стъпим на поуките от миналите грешки и да гледаме напред, към общия ни път, защото когато има каузи винаги има общ път и винаги има напред. Нужни са лидери с ясни и конкретни послания, нужно е да превърнем симпатизантите си в съмишленици. И ако предстоящите избори за членове на Европарламента и евентуални предсрочни парламентарни избори могат да дадат нов тласък на обединителните процеси в левия център нека поемем тази отговорност.

Крайно време е!

 

                                                                                                                                                                                                 Март 2024 г.