| |
ОТЧЕТЕН ДОКЛАД ЗА ДЕЙНОСТТА
НА
ОБТ БЪЛГАРСКИ ЛЕЙБЪРИСТИ
/2018 – 2022/
/ФАКТИ, АНАЛИЗ, ИЗВОДИ И ПЕРСПЕКТИВА/
Уважаеми делегати,
Уважаеми колеги,
Конгресът днес, провеждаме в годината в която отбелязваме 25 години от учредяването на ОБТ, като политическа партия. Това в още по-висока степен ни задължава освен на фактите, да отделим повече внимание на политическия анализ, изводите и перспективата.
И така!
Настоящият доклад обхваща период от четири години /2018 г. – 2022 г./, наситени със значими политически събития, съпътствани от извънредни ситуации и множество кризи.
Това са: редовни местни избори /2019 г./, редовни парламентарни избори /април 2021/, предсрочни избори за парламент /юли 2021 и ноември 2021/, президентски избори през ноември 2021 г., извънредна обстановка с всички произтичащи от нея обстоятелства, предизвикана от пандемията от КОВИД 19 и последвалите я здравна, институционална, политическа, икономическа, финансова, демографска, социална, образователна, културна, правителствена … кризи, галопираща инфлация, войната в Украйна, предсрочни парламентарни избори /октомври 2022 г./.
В началото на периода бяхме фокусирани върху организационното стабилизиране на местните структури в традиционно силните региони и обсъждането на възможности за разширяване на влиянието ни чрез изграждане на нови в общини в които нямахме, или бяхме частично загубили присъствието си.
По - голямата част от периода, обаче, премина под знака на наложените КОВИД ограничения, което изключително затрудни нашата работа и стопира голяма част от реализацията на иначе, добрите ни намерения.
В проведените, през визирания период, избори участвахме самостоятелно, в коалиция, или в партньорство с други политически партии или коалиции от партии, като подкрепихме техни, или независими кандидати.
ИЗБОРНИ СТРАТЕГИИ И РЕЗУЛТАТИ
Избори за местни органи на самоуправление /2019 г./
На местните избори през 2019 г. участвахме самостоятелно, или в коалиция с други политически партии или коалиции от партии.
Националният съвет на ПП ОБЕДИНЕН БЛОК НА ТРУДА БЪЛГАРСКИ ЛЕЙБЪРИСТИ утвърди предложената, от Изпълнителното бюро, формула за участието на партията в „МЕСТНИ ИЗБОРИ 2019”. Решението беше за самостоятелна регистрация в ЦИК. НС препоръча структурите на ОБТ БЪЛГАРСКИ ЛЕЙБЪРИСТИ да се явят самостоятелно в общините, където това е възможно, и в коалиция, където това се налага от политическата ситуация на територията на съответното населено място. Коалициите за явяване на местните избори се изградиха на принципна, идейно-политическа основа - с леви, левоцентристки, центристки и патриотични партии с подкрепата на граждански структури.
КАКВО СЕ СЛУЧИ: Основните цели от участието ни в местните избори не бяха постигнати. Принципите на децентрализация на решенията се възприеха, от някои кандидати и избрани общински съветници и кметове, като действащи през целия мандат, което доведе до липса на координация между тях и централното ръководство, възпрепятства укрепването на нашите позиции на местно ниво и не даде възможност за политическа и идейна легитимация на партията на територията на отделните региони. Нещо повече, преобладаващо ангажимента се сведе до издължаване на членски внос, от страна на ОК, за текущата и/или предходната, към онзи момент, година, а някои и това не направиха. Даренията бяха в ограничен размер.
Парламентарни избори /2021 г./ - редовни и предсрочни
Надигналото се, в средата на 2020 г. обществено недоволство изкара хиляди хора по площадите на страната с две основни искания - оставките на тогавашния премиер Бойко Борисов и тази на главния прокурор на Републиката – Иван Гешев.
Конкретните поводи: дебаркирането с лодка на плаж Росенец от страна на Христо Иванов, съвместната акция на СДВР и Прокуратурата, когато въоръжени представители на силовите органи нахлуха в Президентството, довела до излизане на президента сред протестиращите и произнасяне на призива „МУТРИ ВЪН!“ и аудиозаписите и снимките за Бойко Борисов.
Протестите възродиха енергията си и през 2021 г. и след лятото на протеста от 2020, дойде пролетта на разкритията. Разкритията на служебния кабинет активираха разговора за „мафиотската държава“. САЩ реагираха със санкциите по закона „Магнитски“. 44-то НС прекрати дейността си. Последва поредица от парламентарни избори – редовни и предсрочни – общо 3 в рамките на календарната година.
При делегирани правомощия от НС и след решение на ИБ, излъчения преговорен екип, както за парламентарните избори през юли, така и за тези през ноември, проведе поредица от консултативни срещи с представители на ръководството на БСП, по тяхна покана. От наша страна участваха: Е. Атанасова - Председател, Д. Гальов – Зам. председател, В. Лафчийски – Зам. председател и М. Миланов – член на НС. От страна на БСП – К. Нинова, Председател на ВС на БСП, А. Зафиров – Зам. председател и представител на отдел „Коалиционна политика“. Тук е мястото да отбележим, че срещите бяха предшествани от няколко дискусии по секторни политики, инициирани от БСП, с участието на широк кръг леви и левоцентристки партии и граждански структури. Участието ни в тях, постигнатите резултати и шумно рекламираната по всички медии, от страна на ръководството на БСП, идея за създаване на широка лява коалиция бяха и наш мотив да дадем, за пореден път, шанс на възможността да покажем пред обществото единен политически формат в център-ляво, като алтернатива със средносрочна перспектива, в името на България.
В хода на консултациите заявихме решимостта си за съвместни действия по политики, в т. ч. представяне и реализиране на обща програма, договорихме се за следизборно взаимодействие, на експертно ниво, в законодателната и изпълнителната власт на национално и регионално ниво, както и за подкрепа на наши инициативи. Постигнатото финализирахме с подписване на споразумения за съвместно участие в изборите за 46-то и 47-мо НС. Уточнихме се по детайлите, след изборите, да подпишем анекс.
Какво се случи: Нашите структури бяха запознати с хода на преговорите и съдържанието на подписаните споразумения. Поетите от наша страна ангажименти, изпълнихме. БСП не спази собствените си предложения и въпреки многократните опити, както от моя, така и от страна на колегите от преговорния екип, за продължаване на диалога, той беше едностранно прекратен.
ИЗВОД: С тези си действия настоящото ръководство на БСП и лично г-жа К. Нинова, към онзи момент, сложиха край на възможността за формиране на широка лявоцентристка коалиция. А и няма как да има реална, силна коалиция в център-ляво без нас, без земеделците, без социалдемократите, дори без самата БСП, която се затвори и по този начин самоизолира.
Избори за президент на Р България /2021 г./
В президентските избори участвахме, като подкрепихме независимата кандидат президентската двойка Р. Радев – И. Йотова. Ръководени от убеждението си, че техния успех ще бъде, преди всичко, успех за България изпратихме официално писмо за подкрепа. Въпреки, че не разбрахме какво е тяхното отношение към този наш избор, преди кампанията създадохме необходимата организация и по време на същинската кампания работихме активно в полза на тази кандидат президентска двойка. След изборите поздравихме президента Р. Радев и вицепрезидента И. Йотова с победата. Не разбрахме и дали това им е било необходимо.
ИЗВОД: Вероятно не сме били разпознати, като необходим поддръжник. И ако това е така, това би означавало, че не сме постигнали очаквания/желания политически ефект.
Предсрочни парламентарни избори /2022 г./
Падането, на 22 юни 2022 г., след гласуван вот на недоверие /за първи път в най-новата ни история/, на оглавяваното от г-н Кирил Петков редовно правителство задълбочи съществуващата в страната ситуация. Президентът проведе консултации с политическите сили в търсене на възможности за съставяне на ново правителство в рамките на действащия 47-ми парламент. Това не се случи. Последва сформиране на служебно правителство и насрочване на предсрочни ПИ за 02 октомври 2022 г.
След проведения дебат, НС по предложение на ИБ реши, че е по-добре да не се регистрираме, самостоятелно или в коалиция, за участие в предсрочните избори и да не оказваме подкрепа, като призовем нашите членове и симпатизанти да упражнят правото си на глас по съвест.
ИЗВОД: Последвалата предизборна кампания, междуличностните нападки, агресиятаq липсата на дебат по политики, отсъствието на ясни послания … затвърдиха убеждението ни, че решението ни е било правилно.
Това ни убеждение е още по-актуално днес, когато виждаме че проблемите на обществото са извън дневния ред на 48-то НС.
ПОЛИТИЧЕСКАТА СИТУАЦИЯ
/факти, изводи, анализ и перспективи/
На политическата обстановка е необходимо да отделим специално внимание, тъй като момента е преломен. Стартира НОВ ЕТАП ОТ ПРЕХОДА. И за да не се окажем извън процесите, се нуждаем от оценка, изводи, анализ и очертаване на възможности за реална перспектива. Затова, като ръководство, предлагаме на вашето внимание това което видяхме и какви са нашите изводи.
2021 година и проведените през нея избори са зад гърба ни. Но какво наблюдавахме?
Процес на отслабване влиянието на системните партии;
Липса на идеологическа идентификация;
Драстичен спад на избирателната активност. Все повече хора не се интересуват от политическите процеси в страната;
Липса на доверие в институциите и т.нар. политически елит /победителите и в двата
избора, печелят с най-нисък брой избиратели в годините на прехода – Президент и вицепрезидент – 1537347 гласа /20%/, ПП – 673170 гласа /10%/;
Криза на лидерство;
Нация без обща цел и посока;
Общество раздирано от агресия и противопоставяне.
След проведените на 02 октомври предсрочни ПИ, сме свидетели на още по-ниска избирателна активност, силно фрагментиран парламент, множество червени линии, крайно затруднен диалог между ПП, почти невъзможно сформиране на парламентарно мнозинство, което да бъде гарант за бъдещото управление на страната.
Българският политически дневен ред вече е геополитически. Фрагментирането на българското общество е факт и то не от днес. А това е опасно. В преобладаващата си част хората не слушат, или ако слушат не чуват, а вече може би не разбират, или не желаят да разберат мнението на другия. Но още по-опасно е това, че все по-малко разбираме света в който живеем днес и ще трябва да продължим утре. Преобладаващата част от политическия елит, се надпреварва в шумните си изказвания за необходимостта от единение на нацията за съжаление, най-вече в един ден от годината – когато отбелязваме Деня на Съединението.
Изброеното до тук, а и не само, преди всичко е в резултат на упадъка на духа. Разбира се, че е процес, защото това което сме днес, е направено от много минало. Но резултатът е такъв какъвто е и ние още дълго време ще се сблъскваме с този проблем. Проблем защото всички кризи – здравна, икономическа, образователна, социална, демографска, културна, институционална, политическа … са негови производни. Темата за духа не е тема на голяма част от политическия ни елит. От една страна защото не е модерно, т.е. не продава и от друга, защото им е чужда и не я познават. Днес, те са рационални, повече хора на сметката, направили този, вероятно, осъзнат свой избор. Но, може би е така и защото за да отстояваш каузи са необходими и други качества, което не е чак толкова атрактивно.
ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ
във всички посоки /ляво, дясно, център/ не остават встрани. Случващото се в тях е подвластно на тези процеси. Днес, с цялата условност на тези понятия, у нас няма нито ясно изразена десница, нито силна, а още по-малко обединена левица, центъра също е размит.
Извод:
Раздробено политическо пространство и стопиране на възможностите за сформиране на реална, широка коалиция в център-ляво. А ние можем да бъдем ключов фактор в развитието на страната само, ако сме консолидирани. Това е безспорен факт доказан в годините назад. В дясно процесите са идентични.
Новите политически субекти
Един след друг, като че ли на принципа „проба-грешка“ се появяват т. нар. „политически проекти“, които организационно възникват на базата на граждански формати, като отказват да следват идеологически постановки. Т.е. усложнена форма без дългосрочна перспектива. Липсват и конкретни послания.
Извод:
Това активира още повече раздробяването на политическото пространство, задълбочава процесите на конфронтация в обществото и ерозира демократичните процеси в страната. Нещо повече, би могло да тласне обществото към търсене на личност – спасител и подкрепа за установяване на едноличен модел на управление. В тази посока може да бъде тълкувано и „екстравагантното“, към момента на отминалата последна предизборна кампания, предложение на Слави Трифонов за провеждането на референдум за президентска република, за което говорителя на служебния кабинет, съобщи в аванс, че не е съгласувано с Президента. По-късно какъв е техническият ред за промяна във формата на държавно управление разясниха проф. Пламен Киров, доц. Наталия Киселова и други конституционалисти.
Къде сме ние:
Проф. Петков създава ОБТ преди 25 години. Тогава членовете са 4800 обединени в 120 регионални структури и около 3000 асоциирани членове, в т.ч. и от чужбина. Партията участва активно в местната власт, а после и в законодателната в рамките на КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ. Излизането от парламента, отслабването и/или загубата на позиции в местната власт доведе до спадане на влиянието ни. Последва отлив на членове, някои от които загубиха интерес, други ни предадоха и ръководени, от личните си интереси се вляха в редиците на други партии.
Днес, участваме в местните парламенти на няколко областни центъра и общини. Имаме и кметове на кметства.
Това сочат цифрите. Не казваме, че статистиката не е важна, но няма как да не отчетем, че до днес, ние успяваме и оцеляваме. „Партията е жив организъм, който се развива и в това развитие присъединява и губи“, казваше, покойния, д-р П. Дертлиев. Това което, до момента, ни прави различни и силни, се дължи на факта че останахме встрани от задкулисието на прехода и съхранихме идентичността си. Не се превърнахме в лидерска партия. Следваме линията на почтеност и принципно отношение към нашите членове и симпатизанти, към партньорите. Запазихме усещането си за заедност, чувствителността си един към друг. Каузи, като тази за обединена, силна, модерна, левица от нов тип в името на доброто за България остана наша кауза през годините и до днес. Наред с това, от дистанцията на времето, сигурно едни или други наши действия преценяваме като грешни. Вероятно има и не малко пропуснати възможности, слабости, различия.
Смятаме обаче, че наша тема трябва да е времето напред. Когато има каузи и толерантност винаги има напред. Убедени сме, че в политиката това е много важно, може би водещо.
Извод:
През годините, никой по-ясно от нас не е заявявал позиция по съществуващото социално неравенство, не е отчитал разслоението в обществото и не е посочвал начините за тяхното преодоляване. Занимаваше ни и друг феномен: генезисът на родната посттоталитарна олигархия, показала завиден нюх и способности за корпоративна интеграция в името на котерийните си интереси. И това че вместо духовно издигната аристокрация, национално отговорен и саможертвен елит, родолюбци и човеколюбци, общността на българските граждани още в началото на 21 век, се сдоби с водачи мутанти.
Демографският проблем – също е наша тема. Особено днес, когато хроничната демографска криза е факт и то не само количествено, но и качествено – „България е на последно място в ЕС по функционална неграмотност сред учениците“, посочват от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В дъното, сме и по четене на книги. Още през 2014 г. предложихме ОПОРНИ ТОЧКИ за национален и регионален дебат за предотвратяване на демографската катастрофа, както и тематичен план за разработване на социалдемократически проект и политически дебат за периода 2014-2017.
Можем да продължим с още много примери, инициативи, тези, но и изреденото до тук достатъчно ясно доказва, че ние сме събирателен образ на всички онези парченца, заложени, от една страна, като акценти в програмите на системните партии и от друга, като намерения на новозаявилите се формати. Точно това, днес, следва да ни дава необходимите достойнство, самочувствие, спокойствие, сила, независимост и може би най-важното - мотивация.
ИКОНОМИКА – ПОЛИТИКИ, ОЦЕНКИ И ПОЗИЦИИ
Съдбовни са времената в които живеем. Светът около нас се променя радикално.
През 2020 г. - 2022 г. оперативната среда в България беше силно повлияна от няколко основни фактора:
Пандемията от КОВИД 19 продължи да въздейства върху здравната система, социалната среда и икономиката. Силно влияние оказаха девиациите в цените на енергийните ресурси, както и разместването на търговските взаимоотношения, довели до световна вълна от интензивен инфлационен натиск. Обществено-политическата ситуация през 2021 г. също зае своята неизменна част от общата конюнктура, понесла тежестта на трите поредни парламентарни избори. Годината завърши със сформиране на редовен кабинет, което би следвало да бъде фактор в справянето с последиците от пандемията върху социалната сфера, финансите и икономиката на страната, увеличаването на инвестиционната активност и привличането на капитали.
В началото на 2022 г. глобалната здравна криза продължи да притиска социалната и икономическата среда. Световният инфлационен натиск /ограничено предлагане оказа значително влияние върху българската икономика и последствията от него ще усещаме още дълго време.
Войната в Украйна - Инвазията на Путин в Украйна е началото на нова ера в световната политика. Ако иска да оцелее ЕС трябва да се адаптира, защото когато и както да приключи този конфликт, той ще преобрази Европа.
У нас: Войната изцяло промени дневния ред на редовното правителство, което трябваше да положи ново начало на битката срещу корупцията и структурите на мафията. Но Украйна засенчи всички останали теми и породи допълнителни напрежения вътре в управляващата коалиция. В определени, решителни моменти ПП по-скоро би могла да се надява на подкрепа за прозападната си политика от опозиционната ГЕРБ, въпреки че и там след шумния арест на Б. Борисов възможността за диалог беше силно увредена.
Мнението на известни наши макроикономисти е, че навсякъде е налице страх, паника, тревога от това което се случва в Украйна и от това което започна да се случва във всички страни от Европа, света включително и в България. В развитите Европейски страни, през м. май, инфлацията беше около 7 - 8%, в нас - 14,4%, а през септември над 18% при прогнозирани, от Асен Василев, финансов министър към онзи момент, около 5,5 %. Днес, наблюдаваме лек спад до 12,8%, но при нарастваща опасността от рецесия. В основната група хранителни стоки тя надхвърли 40% на годишна база и продължава да расте. В нас голяма част от процесите са в резултат и на грешни управленски решения.
Санкциите: Четирите пакета санкции които бяха наложени на Русия от страна на САЩ, ЕС, Канада, Великобритания, Япония и редица други страни, всъщност са с много силно обратно острие. Става дума за огромни обратни ефекти, които действат негативно върху глобалната икономика. Цената за това ще бъде платена. Тя ще е много висока и ще се плаща дълги години. Световната банка предупреди за поне три години високи цени на храните и енергията.
Извод:
Икономическата ситуация в страната /Маркираме само част от проблемите/
Сериозен проблем е факта, че държавните бюджети се приемат без съпътстваща Национална програма за инвестиции. Бюджетът е обречен на почти пълна зависимост от външни и вътрешни заеми, както и от европейските фондове. Приходите от производство, услуги и данъци стават второстепенен източник. Траекторията по която вървяхме при управлението на правителството на К. Петков, беше с един щедър бюджет - бюджет, като че ли, незабелязващ инфлацията. Това, в много голяма степен, можем да определим като грешна икономическа политика. Да – „най-социалният бюджет“, който обаче беше проинфлационен. Вдигнати бяха всички социални показатели, което всъщност е проинфлационна политика. Ние тази и следващата година трябва да знаем кого искаме да победим, да спрем галопиращата инфлация тъй като тя е опасна, или да заложим на мечти за висок икономически растеж, за достигане на стандарт на живот какъвто в годините на прехода не достигнахме, да достигнем параметри на зелената сделка, за която трябва да работим десетилетия, или да спасим покупателната способност на гражданите на България. По-добрият вариант е фокус върху инфлацията.
Друг сериозен проблем е галопиращото подоходно неравенство и масовата, устойчива бедност, които ерозират качеството на живот и демотивират нацията. Проблемът, всъщност, не е само в това, че България е най-бедната страна в ЕС, най-неравната по доходи и първенец по социално изключване. Към тези социални язви се добавят негативните икономически ефекти – доказано е, че неравните и бедни държави не просперират. Обратно, те са обречени на застой, отблъскват качествените инвестиции, генерират социална и политическа несигурност. В този смисъл България е в т.нар. група на „Кризисните държави“. Предложените, от действащото през 2021 – 2022 г. редовно правителство, „Антикризисни мерки“, нямат стратегически за развитието на страната характер. Засилва се необходимостта от национална антикризисна програма.
ДЕМОГРАФСКИЯТ СРИВ лишава икономиката от най-важния капитал – човешкия. Тенденциите са непроменими: населението е с устойчив негативен ръст, който се дължи на ниска раждаемост, висока заболеваемост и смъртност – най-висока в общността, емиграция /по официални данни страната, ежегодно, напускат над 90 000 души/, регионални демографски диспропорции.
Проблем остава и високия държавен дълг, въпреки че официалната статистика отчита спад с около 2 млрд. лв.
В началото на април фискалният резерв беше на критичния минимум от малко над 4,7 млрд. лева. За сравнение в края на февруари е 9 млрд. лева.
Различията по ключови, за България, проблеми, като присъединяването на Република Северна Македония към ЕС и предложението по време на Френското председателство, решаването на проблемите предизвикани от кризата в енергетиката, изгонването на 70-те дипломати и служители на руското посолство, търговията с оръжия, кадрови промени във водещи за икономиката дружества, … доведоха до ескалиране на напрежението както вътре в самата коалиция, край на която постави ИТН с оттеглянето си, така и между институциите. Председателят на Народното събрание беше свален. Правителството падна. И така добавихме поредната криза - правителствена. Последва конституционна процедура по съставяне на служебно правителство и насрочване на предсрочни парламентарни избори за 02.10.2022 г. За съжаление след тях отново ставаме свидетели на отсъствие на политическите партии от обществения дневен ред и на прага на поредните предсрочни парламентарни избори, вероятно още през пролетта на следващата година.
Тук е моментът да маркираме и определени
СЕКТОРНИ ПОЛИТИКИ
– акцент в нашата дейност, както през отчетния период, така и в годините назад.
Данъчна политика;
Пазар на труда, доходи и социални мерки;
Регионална политика.
ОРГАНИЗАЦИОННО РАЗВИТИЕ
През трите години от отчетния период структурите по места и партията на централна ниво работеха в извънредна ситуация, наложена ни от мерките вследствие на пандемията от КОВИД 19. В тази връзка можем да отчетем нарушен организационен ритъм на работа, особено що се отнася до териториалните структури. На централно ниво ИБ провеждаше заседанията си регулярно, в повечето случаи, неприсъствено. НС също провеждаше своите заседания като решенията бяха взимани на подпис.
Организационно състояние по области и общини:
Благодарение на активната и системна работа организационно най-добре стои структурата във Варна. Сериозно е присъствието ни в Перник, както организационно, така и в общинския съвет. Организационно добре представени сме в Царево и Карнобат. Много добре представени в местната власт сме и в Казанлък и Самоков.
В общини, като Съединение, към момента, структурата ни е в разпад поради преминаване на ръководството към друг политически формат.
Обективен факт е, че партийните ни организации се активизират значително по време на предизборни кампании и особено, тези, за местни органи на самоуправление. Това е властта, която е най-близо до хората и с която те контактуват всеки ден. Тези факти се потвърдиха и от резултатите на последните местни избори в които участвахме.
ФИНАНСОВО СЪСТОЯНИЕ
Финансовото обезпечаване на партията е особено затруднено. Това се обуславя от следните факти:
- Не получаваме държавна субсидия;
- Постъпващия членски внос е крайно недостатъчен за издръжка на партията;
- Спонсори се появяват кампанийно /преобладаващо в кампании за „Местни избори“/.
ЗАСЕДАНИЕ
на
НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ
/26 ноември 2022 г./
Ръководена от убеждението си, че грижата за организационното и финансовото състояние на партията трябва да бъде наша обща грижа предлагам:
В организационен план:
Краткосрочно:
Да наситим сайта на ОБТ БЛ с актуални новини, позиции, коментари...;
Да осъвременим сайта, /при необходимост и възможност/, като го превърнем в динамичен, което ще ни даде допълнителни възможности;
Да направим регистрация /страници на ОБТ БЛ във Фейсбук, Туитър и др. интернет платформи. /Възможност да си осигурим безпрепятствена, бърза, 24 часова възможност за връзка в реално време. Отчитане на обществените нагласи и адаптиране към тях, привличане на последователи – отчитане на брой, личен, индивидуален контакт и подход.
Да оптимизираме състава на ИБ и НС съобразно новите условия и динамиката, която те налагат.
Средносрочно:
Иницииране на гражданска инициатива/платформа в която да привлечем авторитети – европейски, национални и регионални експерти с цел популяризиране на нашите ценности, засилване на влиянието и възстановяване/активиране на диалога в център-ляво;
Да продължим да изграждаме структури по места там където има интерес и възможности;
Да активираме търсенето на регионални лидери с цел привличане на по-широк кръг хора за наши политики на местно ниво;
Активиране на контактите в общинските съвети с цел подкрепа за определени политики в регионален мащаб;
Активиране на контактите с парламентарни и извънпарламентарни политически партии, лидери на обществено мнение и граждански структури в търсене на възможности за диалог и сближаване по политики на национално ниво.
Краткосрочните и средносрочни задачи и изпълнението на свързаните с тях решения следва да се осъществяват с участието на всички членове на ИБ. Когато става въпрос за по-мащабни акции следва да се включат и членовете на НС, общинските и/или областни структури, където има изградени, общински съветници, кметовете на населени места и кметства, както и дарители при необходимост от набиране на целеви средства.
За подобряване на финансовото състояние:
ИБ да определи за членовете си членски внос, който да постъпва на тримесечие по сметката на централата – авансово през м. януари за периода януари – март на текущата година, през април за периода април- юни на същата година и т.н. Решението на ИБ да бъде задължително за неговите членове.
НС да определи за членовете си членски внос, който да се разделя, като 1/3 от него постъпва на тримесечие по сметката на централата, а 2/3 остават в ОК на който съответния член е представител в НС.
НС да определи размер на членски внос за общинските съветници, кметове, кметове на кметства, от който 1/2 да постъпва по сметката на централата, а 1/2 остават за дейност в ОК, чиито представители са.
НС да определи размер на членски внос за останалите членове на партията, който 100% да остава за дейност в ОК.
За предизборни кампании, в който участваме, всеки член на ИБ да осигури не по-малко от 500 лв. целево дарение, което да постъпи по сметката на централата.
Неотменна задача на членовете на НС и ИБ е осигуряването на условия за функциониране на Централата, в т.ч. офис, консумативни и други присъщи разходи.
Членовете на ИБ организират набирането на целеви средства за дейности. В случай, че средствата са лични следва да бъдат приспаднати от дължимия членски внос на съответния член.
В случай, на неизпълнение на решенията си, НКК следва да се самосезира и вземе необходимите мерки съобразно действащия Устав. |
